Слухово-вестибуларни нарушения и нарушения на концентрацията

Разговор с доц. Тодор Широв
УМБАЛ "Царица Йоанна" - ИСУЛ

Доц. Тодор Широв завършва медицина в Медицински университет - София. През 1983 г. придобива специалност по Уши-нос-гърло. Понастоящем работи в Клиника по УНГ болести, Отделение по отоневрология, УМБАЛ „Царица-Йоанна-ИСУЛ” - София.

Има следните квалификации и специализации:

• Докторска дисертация на тема “Стабилометрия в норма и патология”
• Здравен мениджмънт
• Специализация по отоневрология и електрофизиология
• Специализация по отоневрология и аудиология

Доц. Широв е автор на 55 научни статии и публикации в различни български и чуждестранни списания, има 2 публикувани монографии, взима участие в написване на Учебник по УНГ(1999 г.) и е съавтор на Учебник по УНГ болести за стоматолози (2004 г.).

Доц. Широв, какво можете да споделите за слухово-вестибуларните нарушения във вашата практика?

В практиката ми на отоневролог работя предимно с проблеми от това естество и повечето пациенти, които посещават моя кабинет, са с този тип оплаквания. Отононеврологията се занимава  със сензорните системи в областта на оториноларингологията - слуха, вестибуларния апарат, вкуса и, разбира се, обонянието. Тя е гранична специалност между неврологията и УНГ болестите и специалистите в това направление са квалифицирани в диагностиката и лечението на слухово-вестибуларните нарушения. Щастлив съм от факта, че през последните години все повече лекари научават, че има такава специалност и насочват своите пациенти към нас. Преди време такива болни се лекуваха от общопрактикуващите лекари, невролозите и УНГ специалистите.

Каква е разликата между световъртеж и замаяност?

Разликата е голяма и диагностичното значение на тези два феномена е различно, защото всъщност това са два отделни класа заболявания. Става въпрос за два типа световъртеж - системен и несистемен. Системният световъртеж, наричан още връщателен, има характер на въртене на предметите около болния и може да бъде в различни плоскости – хоризонтална,  вертикална, като обикновено плоскостта на въртенето е тази на засегнатия полуокръжен канал на вестибуларния апарат. Този тип световъртеж говори за периферна вестибуларна увреда и е доброкачествен, защото в повечето случаи се лекува успешно. Дори и да не се излекува напълно, обаче, той преминава от самосебе си. Състоянието в началото е тежко, притеснява пациентите, но за щастие е краткотрайно - от няколко часа до няколко дни, като намалява с времето.

Вторият тип световъртеж - несистемният, е с друга генеза, а причината за него се крие в централната нервна система. Именно заради това ние го наричаме централен световъртеж. Дължи се на увреждане на определени мозъчни структури на различни нива. Проявява се като замайване, което пациентите описват като нестабилност, несигурност, потъване, пропадане. Цялата тази гама от преживявания могат да се обобщят като замайване. Този световъртеж не е толкова интензивен колкото периферния, трае по-дълго време - седмици, месеци, години, с периоди на подобрение, но е по-опасен, което налага по-сериозно внимание с цел поставяне на точна диагноза.

На какво най-често се дължат слухово-вестибуларните нарушения?

Причините са много, като на първо място трябва да се отбележат съдовите заболявания. Кръвоснабдяването на вътрешното ухо е част от кръвоснабдяването на мозъка, но е много по-различно. Затова вестибуларният апарат е уязвим дори при дискретни нарушения на мозъчното кръвоснабдяване. Мозъкът се кръвоснабдява от четири магистрални артерии и всеки кръвоносен съд дублира кръвоснабдяването си от тях. Във вестибуларния апарат не е така. Той взима кръв само от двете задни вертебрални артерии и няма комуникация с каротидните артерии. Затова нарушенията се манифестират отначало с дискретни, а по-късно и с по-изразени симптоми - шум в ушите, замайване, световъртеж, които особено с напредване на възрастта могат да бъдат белег на начални съдови увреждания в мозъка. Ако се хванат навреме и се интерпретират правилно могат да послужат за план на профилактика на съдовите увреждания, което от своя страна да подобри качеството на живот на пациентите.

Друга честа причина за нарушенията на слухово-вестибуларния апарат са вирусните заболявания. Вирусите имат неприятното свойство да увреждат нервните тъкани и затова при всяка вирусна инфекция има възможност, попадайки във вътрешното ухо, да увредят част от слуховия нерв.

Бих искал да обърна внимание и на доброкачествения пароксизмален позиционен световъртеж (BPPV). Той се дължи на отлепване на отоконии от утрикулуса и попадането им в полуокръжните канали - най-често в задния полуокръжен канал. Пациентите имат световъртеж, който се повтаря при заемане на определена позиция. Проблемът не се лекува с медикаменти, и ако се диагностицира правилно и се направи правилният лечебен маньовър, пациентът е излекуван.

Травматичните причини също представляват немалка част от проблемите при нарушенията на вестибуларния апарат. Дори някои незначителни черепно-мозъчни травми могат след продължителен период от време да доведат до световъртеж и замайване, особено, ако не са открити навреме и лекувани съответно. Неврохирурзите при пациент с черепно-мозъчна травма имат за задача да го изправят на крака. Според мен, по-добре би било тези пациенти да се лекуват активно поне в рамките на 6 месеца, за да се предпазят от т.нар. посттравматичен синдром.

Болестта на Мениер ли е най-често срещаното вестибуларно нарушение в общата популация? Какво е поведението при това заболяване след установяване на диагнозата?

Мениеровата болест е най-хипердиагностицираното заболяване. Всъщност тя се среща рядко, при не повече от 1 до 4% от пациентите, и се състои от триадата на Мениер - пристъпен световъртеж, свързан с намаление на слуха и шум в едното ухо. Пристъпите траят минути, часове, рядко повече от 24 часа, като след това пациентът се възстановява. За да има Мениерова болест трябва да има повтарящи се пристъпи по тази схема. При това заболяване има две новини за пациента - една добра и една лоша. Добрата е, че никой не е умрял от заболяването, а лошата - че никой не се е излекувал от него. Причината за проблема все още не е установена, въпреки многобройните проучвания по въпроса и тъй като не се знае точната причина, ефективно лечение за тази болест няма. Пациентите се съветват да спазват хигиена на хранене (безсолна диета) и да избягват някои продукти, които могат да доведат до отключване на пристъпите. Лечението е симптоматично с вестибуларни супресанти или кортикостероиди.

Имат ли връзка вестибуларните нарушения с нарушенията на концентрацията?

Да, разбира се. Това може да се случи на две нива - от една страна световъртежите са чести симптоми при т.нар. тревожни разстройства, които се изразяват с панически атаки и фобии. Пациентите с такъв тип нарушения имат нарушена концентрация, лесна уморяемост и срещат трудности при запомнянето. От друга страна, във връзка с напредването на възрастта нарушената концентрация и световъртежът могат да са белег за заболяване на мозъка от съдово естество. Т.е. с намаляването на перфузията на мозъка с кръв, се нарушават и когнитивните способности на индивида - концентрация, запомняне, планиране на действията. Трябва да обръщаме внимание на това и да отдиференцираме съдовите проблеми, защото понякога тези пациенти имат повече от един подобен проблем,  а ние трябва да можем да ги  установим и овладеем. 

Ако бъде диагностициран правилно, можем ли да твърдим, че световъртежът е напълно лечим?

Пациентите идват при нас с надеждата веднага да бъдат излекувани, което е напълно нормално. Съществуват световъртежи, които се лекуват ефективно и дефинитивно. Окончателно могат да се излекуват световъртежите, вследствие на травми и вирусни заболявания. Има, обаче, световъртежи, за които вече стана дума - със съдов произход и точно те се овладяват обикновено трудно. При тях очакванията за пълно излекуване на пациента не са много реалистични. Това важи особено за слуховия анализатор. Ако се увредят нервните клетки на вътрешното ухо, лечението е възможно в рамките на първите 5 дни. Такива пациенти трябва да се насочат към лекар веднага и обикновено ние ги хоспитализираме, за да увеличим шанса им за пълно възстановяване на слуха.

По отношение на профилактиката на вестибуларните нарушения, какво бихте споделил?

По отношение на профилактиката, особено в млада възраст, искам да обърна внимание на няколко неща, които ми правят впечатление. Напоследък се наблюдава засилване на споменатите по-горе проблеми, поради това, че младите хора не умеят да спазват звукова хигиена. Малко се говори за шумовото натоварване, но то е факт.  Хората са изложени на него. Понякога, особено в дискотеките това  може да се сравни със звуков тероризъм. Рисков фактор за увреждане на слуха е слушането на музика със слушалки на открито, заседналият начин на живот и продължителната работа с мобилни устройства. Това натоварва шийните прешлени, а промените там са един от факторите за увреждане на съдовете във вътрешното ухо.

Сподели: