Купероза

Куперозата е заболяване, което се характеризира с телангиектазии по кожата

Съдовите промени на кожата могат да варират съобразно индивида, неговия тип кожа, продължителността на експозиция на външни фактори (студ, слънце и др.). Съдовете могат да бъдат малко или повече разширени, с цвят, вариращ от яркочервено до виолетово и даже до синьо. Засягането много често е относително симетрична: понякога само страничните части на носа са засегнати, най-общо казано скулите и бузите са най-податливата зона. Има и случаи на изцяло засегнато лице. При куперозата понякога се наблюдават ангиоми. Появата й може да бъде предхождана от усещане за парене и зачервявания.

Външните климатични фактори игрят важна роля, тъй като излагането на студ, на слънце или на външни температурни промени при упражняване на професия или спорт, предразполага към поява на купероза.

Причини за куперозата

• Повишена чувствителност на кожата
• При жените – киста на яйчниците, фибромиоми, бременност, приемът на някои противозачатъчни средства и др.
• Заболявания на сърдечно-съдовата система
• Работа в условия на резки промени на температурата
• След сауна и гореща баня
• Пушене
• Продължително излагане на слънце без фотозащита, както и използването на солариуми
• Злоупотребата с алкохол, кафе, какао, черен чай
• Повишена консумация на шоколад

Жените със светла и атопична кожа са най-застрашени от купероза.

Кожата е най-големият органи при човека – тя представлява 5% от общото телесно тегло. Има разнообразна функция – предпазва организма от вредните фактори на външната среда, участва в отделянето на отпадни продукти, участва в топлообмяната и регулацията на водния баланс в организма. В нея са разположени голям брой осезателни, температурни и други нервни окончания.

Епидермисът е най-външната обвивка на кожата, която се състои от различни клетки: кератиноцити – около 95% от общата популация от клетки; меланоцити; Лангерхансови клетки; Меркелови клетки; недиференцирани дендритни клетки. Дебелината на епидермиса е около 50 микрометра и е с плътност на клетките около 50 000 кл/mm². Светлинно-микроскопски въз основа на различията в броя, големината, формата, морфологията на кератиноцитите се различават четири слоя. От дермата към повърхността тези слоеве са както следва: 1) stratum basale 2) stratum spinosum 3) stratum granulosum 4) stratum corneum. Първите три слоя са съставени от клетки с ядра и се наричат още stratum Malpighii. При нормални условия пролиферират само кератиноцитите от базалния слой, след което се диференцират. Терминалната степен на диференциране е образуването на stratum corneum. Този слой има различна дебелина в различни области, като най-дебел е по дланите и ходилата, а най-тънък е в областта на клепачите и скротума.

Stratum basale (основен, базален слой) – състои се от един ред призматични клетки, с дълга ос перпендикулярна на базалната мембрана. Размерът им е 10-14 nm. Цитоплазмата им е базофилна, а ядрата са богати на хроматин. Клетките са свързани помежду си с десмозоми, а с базалната мембрана се свързват чрез хемидесмозоми[8].

Stratum spinosum (бодлив слой) – състои се 5-10 реда сплеснати клетки, които в близост до базалния слой са кубични, по-повърхностните са с полигонална форма, а най-повърхностно разположените са с ромбична форма, чиято дълга ос е успоредна на кожната повърхност. Между клетките в спинозния слой има свободни пространства, които се затварят от десмозомите и са изпълнени с глюкозоаминогликани, улесняващи проникването на водноразтворими субстанции[8].

Stratum granulosum (гранулозен, зърнист слой) – съставен е от 1 до 4 реда клетки, които са хоризонтално приплеснати, тъмно оцветени и най-силно развити в участъци със силно вроговяване като длани и ходила. Ядрата на тези клетки са по-малки от тези на стратум спинозум, а цитоплазмата им е изпълнена с кератохиалинни гранули. В клетките и извън тях има телца на Odland[8].

Stratum corneum (рогов слой, 10-100 µm) – образува се от плоски, безядрени, еозинофилни, рогови клетки, наречени корнеоцити. Те се прикрепват помежду си чрез десмозоми. Корнеоцитите имат неправилна шестоъгълна или петоъгълна форма. Stratum corneum се състои от две части: pars conjuncta – към stratum granulosum и pars desjuncta - отвън, от него непрекъснато отпадат единични или групирани клетки. При оцветяване с ХЕ под роговия слой се наблюдава светла хомогенна еозинофилна зона, която не се наблюдава електронномикрокопски. Нарича се stratum lucidum – блестящ слой. Stratum lucidum най-добре се визуализира в участъци с изразена физиологична хиперкератоза (ортокератоза) – длани и стъпала[8].

Меланоцитите не се оцветяват с хематоксилин и еозин и изглеждат като светли клетки на светлинна микроскопия. При DOPA реакция се виждат като овални, черни клетки с дендрити, като съотношението им с кератиноцитите от базалната мембрана е 1:4 до 1:12. На 1 mm² кожна повърхност средно има около 1000-2000 меланоцита (1500 генитално, 900 по гърба), като един меланоцит доставя меланозоми на 36 кератиноцита от базалния до роговия слой. В меланоцитите се образуват меланинови органели, наречени меланозоми. Те съдържат матриксни протеини, които формират гънки, между които се депозира меланинът и протеините, регулиращи биосинтезата на меланин. Основните различия между расите се дължат не на разлики в броя на меланоцитите – те са в почти еднакво количество в идентични области при различните раси, а на различия във формата и разпространението на меланозомите и в частност пакетирането им в кератиноцитите. Меркеловите клетки са разположени в базалния слой и се свързват с десмозоми на клетките от базалния слой. Те имат лобулирано ядро, а в цитоплазмата имат окръглени невросекреторни гранули обвити с мембрана. Те съдържат нискомолекулни кератини; имат няколко дендрита, към които се допират немиелинизирани аксони. Меркеловите клетки са рецептори на усета за допир и имат имунореактивна функция. Лангерхансовите клетки са дендритни клетки, подобни на меланоцитите, но не съдържат пигмент и са DOPA негативни. Разположени са в stratum spinosum и по-рядко в stratum basale. Броят им е 460-1000/mm². Електронно микроскопски имат специфични органели – Биберкови гранули. Те са дископодобни, при напречен срез изглеждат като ракета за тенис и се свързват помежду си като формират структура подобна на мрежа. Лангерхансовите клетки са имунокомпетентни клетки, произхождащи от костния мозък. Епидермисът на дланите, стъпалата, гениталиите и букалната мукоза съдържа по-малко количество Лангерхансови клетки. Броят им се редуцира с възрастта и след продължително излагане на слънце. Дендритни недиференцирани клетки - в тях не се установяват нито меланинозоми, нито Биберкови гранули или невросекреторни органели. Характерна особеност е наличието на дендрити. Дендритните клетки са антиген-представящи клетки, които взаимодействат с Т-клетките и имат важно значение за имунитета. Има различни маркери, с които се диференцират дендритните клетки[8].

Дермата е около 15-20% от общата маса на тялото. Разположена е под епидермиса и чрез дермоепидермалната гранична зона се свързва здраво с епидермиса. Осигурява структурата и храненето на кожата. Дебелината й варира от 5 mm на кожата на гърба до 1 mm на кожата на клепачите[8].

Дермата е съставена от: мукополизахариден гел – основна субстанция, в която има различен брой фиксирани клетки – фибробласти, фиброцити и подвижни клетки – мастоцити, макрофаги, плазматични клетки, лимфоцити, гранулоцити, хистиоцити; фиброзни компоненти – колагенни, еластични, ретикуларни (микрофибрили) влакна.

Дермата структурно се разделя на два слоя^[8]:

1. Stratum papillare (папиларна дерма) – под епидермиса, състои се от конусообразни папили, които в различните части на тялото са с различна височина. Съставен е от ограничен брой клетки и хлабава съединителна тъкан, представена от тънки колагенови снопчета и фини еластични влакна, които по диаметър се увеличават прогресивно от повърхностната към по-долната част на дермата (приблизително от 20 до 70 nm). Нежните ретикуларни влакна образуват субепидермални сплетения.

2. Stratum reticulare (ретикуларна дерма) – състои се от по-едри фиброзни компоненти. Клетките са малко на брой и включват фибробласти (фиброцити), мастоцити, хистиоцити, лимфоцити, плазматични клетки. В области като пенис, скротум, перинеум, зърната на гърдите ретикуларната дерма съдържа гладко-мускулни влакна.

Ретикуларните влакна (микрофибрилите) са локализирани в горната част на папиларната дерма, както и около потни, мастни жлези и около космените фоликули. Ориентирани са перпендикулярно и се свързват с хоризонталните еластични влакна на ретикуларната дерма.

Фибробласти – те са най-многобройните клетки в съединителната тъкан. Това са клетки в ранен етап на диференциране, които са отговорни за производството на всички елементи от съединителната тъкан. Фибробластите съдържат голямо ядро, богата на гранулиран ЕПР цитоплазма и струпвания от филаменти. Фиброцитите представляват диференцирани фибробласти и нямат секретираща способност.

Мастоцити – разполагат се предимно около кръвоносни съдове и нерви в папиларната дерма (около 7000 кл./mm³). Отличителна особеност са цитоплазмените гранули. Гранулите съдържат хистамин, серотонин, хепарин, хиалуронова киселина[1,2,3].

Хистиоцити се делят на две групи: дендритни клетки и макрофаги. И двата вида клетки произхождат от костния мозък. Макрофагите са фагоцити като в периферната кръв се идентифицират като моноцити, а в тъканите - като макрофаги. Макрофагите са метаболитно активни клетки, с богато съдържание на фагозоми. Те могат да бъдат включени в различни видове гигантски клетки – клетки тип чуждо тяло, епителоидни клетки, клетки на Touton. Дендритните клетки са антиген представящи клетки, които взаимодействат с Т-клетките.

Плазматични клетки – подобни по морфология на мастоцитите, но ядрото им е ексцентрично разположено като прилежащата му цитоплазма е по-бледа, отговаряща на зоната на Golgy.

Лимфоцити - клетки, чийто брой се увеличава при възпаление и неоплазия.

Разширените капиляри могат да бъдат премахнати чрез съдов лазер или IPL, но за тази цел трябва много добре да се познава анатомията на кожата[4,5,6,7].

Куперозата се представя от постоянен дифузен еритем на кожата вследствие на разширени капиляри, най-често в областта на бузите, носа и челото. Червената мрежа от разширени капиляри по лицето е неприятен естетичен проблем, който създава дискомфорт и понижава самочувствието[9].

При купероза трябва да се консултирате с дерматолог и да се започне правилно лечение. За защита от ултравиолетовите лъчи трябва да използвате слънцезащитен крем с висок фактор. Да се избягват резки температурни промени, както и топлинни процедури – сауна, солариум, парна баня.

Използвана литература:

1. Златков Н., 1997, Дерматология и сексуално предавани болести. АРСО.
2. Златков Н., Петранов Е., 2000, Терапия на кожните и полово предавани болести.АРСО.
3. Crawford G, Pelle M, James W. Rosacea: I. Etiology, pathogenesis, and subtype classification. J Am Acad Dermatol. 2004;3:327-41.
4.  Crawford G, Pelle M, James W. Rosacea, William D. II. Therapy 1. J Am Acad Dermatol. 2004;4:499-512.
5.  Macroestética. Dermatología: Cuperosis. En: http://medestetica.macroestetica.com/?p=277
6.  Powell FC. Clinical Practice. Rosacea. N Engl J Med. 2005;352:793-803.
7.  Tribó MJ. Actualidad dermatológica. Dermatología Cosmética. Actualización de la Rosácea/Cuperosis. Disponible en: http://www.actualidaddermatol.com/art38996.pdf
8. https://medpedia.framar.bg/
9. Chumpalova P., Stoimenova, М., Тоdorov, А., Veleva, I., Georgiev, G., Коlarov, P., Тumbev, L., Тоnev, R., Кirov, D. Rеsiduаl sуmрtоms in dерrеssеd раtiеnts whо rеspоnd асutеlу tо escitalopram. The International Congress of Medical Sciences (ICMS),  12 – 15 May 2016. Abstract Book, p. 17
10. Van Zuuren EJ, Gupta AK, Gover MD, Graber M, Hollis S. Systematic review of Rosacea treatments. J Am Acad Dermatol. 2007;1.

В. Вълчев, д.м., гл.ас.

Катедра „Физиология и биохимия”, Национална спортна академия „Васил Левски” - София

Сподели: