Изкривена носна преграда в детската възраст

Наличната изкривена носна преграда създава съществен проблем на новородените и подрастващите деца, тъй като води до затруднено носно дишане, както и до чести и упорити ринити, преминаващи в риносинуити

Масовата прескипция на носни капки в днешно време създава съществен проблем на физиологичните функции на носната лигавица, както и нарушава муко-цилиарния клирънс. В резултат на това се получава атрофия на лигавица и впоследвие - чести епистаксиси в детската възраст. От друга страна, изкривената носна преграда е наследствена, или получена при травма. Особеностите по време на травмата са, че по време на удар - особено, когато децата прохождат, те често падат и си удрят носа, което не е задължително като условие да се появи епистаксис. Причината за това е, че в по-големия си обем носът има хрущялна част с богато водно съдържание и се получава „пинг-понг“ удар, без клинична изява. По този начин родителите на разбират за последствията, които са се получили.

Клинична симптоматика

Повечето изкривени носни прегради или деформитети по носната преграда клинически не дават никакви симптоми, но някои случаи обаче могат да причинят следните признаци и симптоми:

-         Запушване на едната или на двете носни половини. Тази обструкция може да затрудни дишането и обикновено децата или изобщо не могат да се научат да дишат с носа, реципрочно си отварят устата и започват да практикуват орално дишане, което е нефункционално. Това допринася за постоянно запушен нос и развитие на аденоидна тъкан, появява се промяна в говора и др. симптоми.

-         Епистаксис. Най-честото място на кървене в детската възраст произхожда от предните отдели на носната преграда. Това се дължи на постоянно „чоплене“ на носа от страна да детето, постоянното поставяне на капки в носа от срана родителите, сух ринит и редица др. заболявания, които трябва да се изследват от оториноларинголог и педиатър.

-        Лицева болка, особено едностранна. Поради постоянната носна обструкция е вероятно да се появи главоболие у детето и затова трябва да се изключи като възможна причина.

-          Шумно дишане по време на сън. Това най-вече се наблюдава при кърмачета и малки деца с изкривена носна преграда или оток на носната лигавица. Относно този симптом трябва да се направи и добра диференциална диагноза относно големина на небни тонзили, налична аденоидна вегетация, деформация на твърдо небце в резултат на наследственост, дълго и продължително хранене с биберон и др.

-          Нарушение на носния цикъл, който е физиологично редува дишането на едната с другата носна половина.

-          Предпочитане за спане на определена страна от страна на детето. Това положение в леглото оптимизира дишането през носа през нощта.

-          С напредване на възрастта на детето се появява компенсаторна хипертрофия на носните прегради и се увеличава въздухопотокът, което пък може да доведе до риносинуити и в последстие - чести респираторни инфекции на ДДП.

Диагностика

В детската възраст е препоръчително диагностиката да се извършва от оториноларинголог, който да извърши щателен оториноларингологичен преглед и най-вече да използва всички ринологични тестове според възрастта на детето: предна риноскопия, носна едноскопия с детски ендоскопи, акустична ринометрия, риноманометрия при по-големи деца, микробиологичен назален секрет и др.

Лечение

Лечението на изкривената носна преграда при децата е трудно и оспорвано. Имайки предвид, че има зони на растеж в носните структури, наличие на наследственост, както и „памет на хрущяла“, преценката за преминаване към хирургично лечение чрез септопластика е трудно решение от страна на оториноларинголога. Основният принцип е да се премине към оперативна интервенция тогава, когато е завършен окончателно костният и хрущялният растеж. Това, обаче, не изключва единични клинични случаи, в които се налага хирургична корекция, особено при деца с вродени полидефекти по лице и орофаринкс. Естествено, по-трудният начин за овладяване на затрудненото носно дишане са постоянните профилактични прегледи от един и същ оториноларинголог, както и точното прецизиране за употреба на носни капки. Най-голяма опасност крие възможността от поява на медикаментозен или атрофичен ринит.

Заключение

Изкривената носна преграда в детската възраст е сериозен и трудно лечим проблем, за който се изисква постоянство от страна на родители, внимателно проследяване от оториноларинголог, както и изграждане на консилиум от страна на личен лекар, педиатър и оториноларинголог за всяко българско дете. Ние, като лекари, сме длъжни на базата на нашите медицински познания да запазим естествените физиологични финкции на носната лигавица, за да може нашите деца да имат свободата да дишат и да растат здрави.

Използвана литература:

1. Вичева Д. Клинична пулмология в детската възраст, изд. „Райков, 2013г. глава 28, Някои оториноларингологични проблеми у децата.
2. Вичева Д. Спешна педиатрия, Училище по детска неврология под редакцията на Проф. Тоньо Шмилев, издателство „Лакс бук”2016г. ISBN 978-619-189-045-3, Съвременни методи за овладяване на епистаксиса в амбулаторна и клинична обстановка, 2016/189-196.
3. Дойков И., Диба М. Ултразвукова интракапсуларна субтотална тонзилектомия, Medical magazin 18/2015:26.
4. Дойков И., Вичева Д. Клинично поведение при инфекции на ГДП в детската възраст, GP news бр.2/2018.
5. Вичева Д., Дойков И., Пазарджиклиев Д. Новости при риносинуитите, Medical magazin 2018; 49 (1).
6.  Дойков И., Вичева Д. Роля на симптоматичното лечение при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, 2018.
7. Дойков И. Видове ринити и тяхната диференциално-диагностична оценка. Мединфо 2018; 2:6.
8. Дойков И., Пазарджиклиев Д., Вичева Д. Какво трябва да знаем за „Синдром на празния нос“, Мединфо 2018; 2:16.
9. Дойков И., Вичева Д. Аденоидът в детската възраст. Медикал магазин 2018; 2:50.
10. Дойков И, Пазарджиклиев Д, Вичева Д. Диагностична оценка на хроничния риносинуит. Топмедика 2018; 1.
11. Дойков И., Вичева Д. Връзка между алергичния ринит и качеството на живот у пациентите. Мединфо 2018; 3:6-9
1. Vicheva D, Doykov I. Chenchev Iv, Manevska V. The correlation between nasal obstruction and the compression of the maxilla. Abstract book, ESPO2018, Stockholm.
2. Crysdale WS. Septoplasty in children- yes, but do the right thing. Arch Otolayngol Head Neck Surg 1999;125:701.
3. DiGregor HP. Nasal septum and facial development. Lancet 1991;338:983-4.
4. Grymer LF, Pallisgaard C, Melsen B. The nasal septum in relation to the development of the nasomaxillary complex: a study in identical twins. Laryngoscope 1991;101:863-8.
5. Nordgaard HO, Kvinnsland S. Influence of submucous septal resection on facial growth in the rat. Plast Reconstr Surg 1979;64:84-7.
6. El-Hakim H, Crysdale W, Abdollel M, Farkas LG. A study of anthropometric measures before and after external septoplasty in children. Arch Otolaryngol Head Neck Surg 2001;127:1362- 9.
7. Schhlosser R, Park SS. Functional nasal surgery. Otolaryngol Clin North Am 1999;32:37-51.
8. Béjar I, Farkas LG, Messner AH, Crysdale WS. Nasal growth after external septoplasty in children. Arch Otolaryngol Head Neck Surg 1996;122:816-21.

Сподели: