Приложение на физиотерапевтични методики в комбинация с дерматологично лечение при постоперативни и посттравматични цикатрикси при спортисти

Спортните тренировки, независимо дали са професионални или непрофесионални, са отличен начин да поддържаме тялото и духа си в добра форма

Понякога спортът има и своите негативни последици за здравето – например спортните травми, при които се нарушава целостта на кожата, или спортните фрактури, които изискват операции. Постоперативните и посттравматичните цикатрикси при спортистите са неизменна част от живота им.

Долните крайници при спортистите са най-често засегнати от контузии, падания, фрактури и травматични увреждания, получени при практикуване на различни спортове като футбол, баскетбол, колоездене, бягане, ски, сноуборд, при фитнес и много други. При всички вариации на различните контузни наранявания е важно пациентът да се обърне към лекар-специалист максимално бързо, за да се вземат необходимите терапевтични мерки и методи за своевременно възстановяване, както и последващото лечение на постоперативни и посттравматични цикатрикси, което понякога се оказва най-дълго и трудно.

Цикатриксите се получават след прекарани кожни заболявания, или след нарушаване целостта на кожата при постоперативни и посттравматични състояния при спортисти, когато е засегната и дермата. Когато имаме повърхностно нарушение на целостта на кожата, и е засягнат само епидермисът, тогава кожата зараства без образуване на белег[1,2,3,4]. Ако е засегната дермата, заздравяването е с образуване на цикатрикс. Цикатриксът е новообразувана съединителна тъкан, която замества нормалната кожна структура. Формата и големината на цикатрикса зависят от вида на увредата. Цветът на белега зависи от давността му. През първите няколко месеца цветът варира от розов до червен, а след около година цикатриксът може да придобие почти бял цвят. Кожата на белега е изтънена, гладка и блестяща. При биопсия на съединителната тъкан на цикатрикса не се откриват мастни, потни жлези или космени фоликули, но за сметка на това се откриват много кръвоносни съдове и нервни окончания. Чувствителността на белезите варира при различните индивиди[5,6,7,19].

Цикатриксите са два вида – атрофични и хипертрофични. Атрофичните са обикновено под или на нивото на кожата (най-често след акне). Хипертрофичните са надигнати над нивото на кожата, локализирани над мястото на самото нараняване. Келоидният цикатрикс е резултат от свръхрастеж на съединителната тъкан, която обикновено се развива след излекуване на кожна травма. Тъканта се простира отвъд границите на първоначалната травмирана кожа. [1,8,9,19]

Въпреки че келоидите се диагностицират във всички възрастови групи, те рядко се срещат при новородени или възрастни хора над 70-годишна възраст. Най-висока честота на келоидните цикатрикси се наблюдава при спортисти на възраст от 10 до 25 години. Келоидите се срещат по-често при полинезийските и китайските популации, отколкото в индийските и малайзийските. Честотата на разпространение е по-висока при младите жени, отколкото при млади мъже[18,19].

Определени части на тялото, като гръдната кост, делтоидната област на горната част на ръката и горната част на гърба, са с повишена склонност към келоидни цикатрикси. Тези области също са подложени на повишени нива на мускулно и кожно напрежение, което може да обясни връзката им с келоидите. Въпреки че нивата на напрежение и движение на кожата са високи в областа на дланите или стъпалата, тези области не са склонни към келоиди. Най-често срещаните места на образуване на келоиди са главата, шията, долната челюст и тила[10,11,19].

Използването на различни комбинации от утразвукова терапия с богат набор от медикаменти, като контактни средства и други физикални фактори, е добре познато и често използвано в ежедневната практика на всеки специалист по Физикална и рехабилитационна медицина. Ефектът от такова лечение, съобразено с конкретния проблем, е доказано добър. За съжаление, тези възможности на физикалната медицина не са добре познати на голям брой лични лекари и потокът правилно насочени за лечение пациенти намалява всяка година. Колаборацията между специалистите, работещи с тази патология и отделенията за физикална терапия и рехабилитация, става все по-недостатъчна и зависи преди всичко от субективни фактори[12,13,18,19].

Класическа методика за лечение на хипертрофични цикартикси, е приложението на ултразвук, като действието му се потенцира от съчетания с други физикални фактори – различни видове топлинни процедури, водни процедури (включително с минерални води), магнитно поле, масаж, някои видове интерферентни и нискочестотни токове и др. Подборът на терапевтичните средства зависи от конкретния случай, от вида,степента и давността на увреждането и, разбира се, от специфичните особености на пациента – възраст, тип кожа, състояние на подлежащите тъкани, придружаващи заболявания и много други фактори, с които специалистът се съобразява. Голяма грешка е шаблонното и механично приложение на терапевтични схеми от недостатъчно специализиран персонал. Често на проблема се гледа изолирано, без да се имат предвид предишни и съпътстващи заболявания[14,15,18,19].

Често срещано усложнение след спортни травми с нарушена цялост на меки тъкани, както и на оперативните интервенции свързани с тях, е цикатризацията с хипертрофия на новообразуваната съединителна тъкан и свързаните с това чувство за „опъване”, скованост и нарушена сетивността в областта на увреждането. Това се наблюдава по-често при хора с мургава и по-плътна кожа, особено при по-големи цикатрикси. Важно е, освен физиотерапевтичните процедури, пациентът да прави в свободното си време самомасаж, определени аналитични упражнения и намазвания или компресиращи превръзки с назначения медикамент. Водните процедури, както и подводно приложение на ултразвук, също са ефективни при голяма част от пациентите, което прави санаториалното лечение много добра идея. В санаториални условия лечението на цикатриксите може да бъде добре съчетано с подходяща рехабилитация или тренировъчна програма, според нуждите на пациента[3,4,5]. Различните ревулзивни процедури също могат да бъдат от помощ, като подобряват локалното кръвообращение и ускоряват оздравителните процеси. Парафинотерапията и луготерапията са най-старите и най-прилагани топлинни методи във физикалната медицина. Използва се противовъзпалителният, фибролитичен и трофичен ефект на екзогенната топлина от парафина и лугата[16,17,19].

Важно е терапията да бъде комплексна, добре съобразена с организма на пациента, индивидуално подбрана, компетентно проведена и внимателно проследена. Ролята на дерматолога в случаите с кожни и подкожни дефекти след спортни травми, освен локалното медикаментозно лечение, е и да прецени дали пациентът е подходящ за физиотерапия и да го насочи към съответния специалист. В огромната част от случаите това води до добри терапевтични резултати и бързо постигане на максимален ефект от лечението.

Използвана литература:

1. Дурмишев А., Дерматология и венерология, медицина и физкултура, 2001
2. Златков Н., Дерматология и сексуално предавани болести, АРСО, 1997
3. Костадинов Д. Физиотерапия. С., Мед. физк. 1991
4. Маринкев, М. Физикалните фактори в практичната медицина. Пловдив. 1996
5. Рязкова М., Кирова. И., Физикална терапия. Обща и специална част. София. Медицинско издателство “Арсо”. 2002
6. Adams B., Skin infections in athletes. Dermatol Nurs, 2008 Feb, 20(1):39-44. Review.
7. Adams B., Sports dermatology "illustrated": why I do it, how I do it, and what about you? Clin Dermatol, 2007, 25(6):627-9.
8. Adams B., Sports dermatology. Dermatol Nurs, 2001, 13(5):347-8, 351-8, 363.
9.  Adams B., Sports Dermatology, New York: Springer, 2006.
10. Al-Qattan M., Surgical management of post-burn skin dyspigmentation of the upper limb. Burns 2000; 26:581-6
11. Busam Klaus J., Dermatopathology: A Volume in the Foundations in Diagnostic Pathology Series (1st ed.), Saunders.2009, pp. 49
12. Chadwick S., Heath R., Shah M., Abnormal pigmentation within cutaneous scars: A complication of wound healing, Indian J Plast Surg, 2012, 45 (2): 403-11.
13. Jablonski G., The Evolution of Human Skin and Skin Color. Annu Rev Anthropol 2004, 33:585-623.
14. Templeton J., Hame L., Hannafin A, et al., Sports injuries in women: sex - and gender-based differences in etiology and prevention. Instr Course Lect, 2008, 57:539-52.
15. Velangi S., Rees L.,Why are scars pale? An immunohistochemical study indicating preservation of melanocyte number and function in surgical scars.". Acta Derm Venereol 81 (5): 326-8.
16. Yamaguchi Y., Hearing J., Physiological factors that regulate skin pigmentation. Biofactors, 2009, 35:193-9.
17. Zaslav K., An International Perspective on Topics in Sports Medicine and Sports Injury 2012.
18. http://www.puls.bg/illnes/issue_45/part_3.html
19. https://medpedia.framar.bg

Сподели: