Одонтогенни максиларни синузити
Одонтогенните максиларни синузити представляват значителна част от патологията на синусите, въпреки че най-честите синузити са от риногенен произход
Счита се, че синузитите с одонтогенен произход представляват около 10% от случаите с максиларен сниузит. Срещат се предимно в младата възраст, трето и четвърто десетилетие, и според някои автори - по-често при жените. Най-често одонтогенният синузит настъпва, когато мембраната на Шнайдер е перфорирана вследствие на стоматологични интервенции, но възпалението на синуса може да се дължи на инфекция по съседство от корените на горните зъби, най-често шести, пети и седми , нелекувани периапикални периодонтити, радикуларни кисти и абсцеси. Проникване на чужди тела, части от зъби или други зъболекарски материали също могат да са причина за одонтогенни синузити.
Предразполагащ фактор за развитието на синузитите е т.нар. пневматичен тип максиларен синус, характерен за хора с широко лице, по-голям размер на синуса и тънка алвеоларна пластинка, която понякога липсва и зъбните корени пролабират в максиларния синус и са покрити само от лигавицата на синуса. Тези кратки разстояния обясняват лесното проникване на инфекциозния процес от зъбите в синуса. Значителна част от одонтогенните синузити са причинени вследствие поставянето на зъбни импланти на горна челюст и проникване на импланта в синусната кухина. Обикновено инфекцията се причинява от комбинацията на аеробни и анаеробни микрооргонизми, като не е установена ясна връзка между предразполагащите одонтогенни условия и микробиологичната находка.
Клиниката при одонтогенните синузити може да се прояви в 2 форми - остър одонтогенен синузит и хроничен одонстогенен синузит, като последният може да бъде продължение на острия, но понякога възниква и като първичен. Протича с периоди на ремисия и обостряне. Обикновено пациентите се оплакват от едностранна гнойна ринорея, често с неприятна миризма, носна конгестия. В някои от случаите е налице лека до умерена болка в областта на фоса канина. Характерно за одонтогенните синузити е, че клиниката е едностранна. Голяма част от пациентите, потърсили оториноларингологична помощ, не свързват оплакванията си със заболяване от зъбен произход или предходни зъболекарски манипулации. След насочена анамнеза повечето от тях споменават за предшестващи стоматологични манипулации.
При обективното изследване се установява гноен ексудат с неприятна миризма в средния и общ носни ходове, хиперемия на лигавицата на носната кухина и конхите в болната страна. В повечето случаи е налице палпаторна болка във вестибулум орис, в областта на болния зъб.
Точната диагноза на одонтогенния максиларен синузит е особено важна, защото нейната етиология, патофизиология и микробиология се различават от тези на риногенния максиларен синузит.
От голямо значение за диагнозата е рентгеновото изследване. Панорамната рентгенова снимка е стандартно използвана в стоматологичните кабинети и дава полезна оценка за връзката между синузита и наличието на проблемни зъби. Обикновената рентгенография и особено компютърната томография на околоносните кухини и лицевия скелет дават най-добра информация за състоянието на синусите и могат да покажат връзката на одонтогенния произход с промените в максиларния синус и с болните тъкани. КТ определя точното местоположение на чуждите тела в максиларния синус, както и ороантрални фистули.
Фиг. 1 и 2 Рентгенография на пациенти с одонтогенен синуит
Правилното лечение изисква комбинация от консервативни средства и хирургични процедури. Най-добре е лечението да се провежда съвместно от оторилоноларинголог и стоматолог. Консервативното лечение включва антибиотици, отбъбващи капки за нос. Пункциите и промивките на максиларния синус значително подпомагат ускоряването на оздравителния процес. При наличие на чужди тела в синуса е наложително извършването на хирургично лечение, най-често ФЕСС, при която санирането на максиларния синус се извършва с минимални антомични нарушения. Макар и рядко, понякога се извършва и операцията на Caldwell-Luc. Стоматологичното лечение при тези случаи включва лечение или екстракция на болния зъб, затваряне на оро-антралната фистула.
Заключение: честотата на одонтогенните синузити все още не е напълно доказана. Последните проучвания показват, че е значително по-висока до 30-40%, особено в случаите с хроничен максиларен синузит. Симптомите и резултатите от изследванията при одонтогенните и неодонтогенните синузити са сходни, като при малка част от пациентите е ясна положителната стоматологична находка. Всички случаи с едностранни патологични прояви, като носна обструкция и гнойна ринорея, трябва да ни насочат към одонтогенна генеза. Панорамните или зъбни рентгенови снимки често дават оскъдна информация относно зъбната генеза на максиларния синузит. КТ дава най-пълноценни сведения относно промените в засегнатия синус. Колаборацията между стоматолог и оториноларинголог са гаранция за най-правилното лечение на одонтогенни синузити.
Използвана литература:
- Brook I. Sinusitis of odontogenic origin. Otolaryngol Head Neck Surg 2006; 135:349-55.
- Patel NA, Ferguson BJ. Odontogenic sinusitis: an ancient but under-appreciated cause of maxillary sinusitis. Curr Opin Otolaryngol Head Neck Surg 2012;20:24-8
- Longhini AB, Ferguson BJ. Clinical aspects of odontogenic maxillary sinusitis: a case series. Int Forum Allergy Rhinol 2011;1:409-15
4. Costa F, Emanuelli E, Robiony M, Zerman N, Polini F, Politi M. Endoscopic surgical treatment of chronic maxillary sinusitis of dental origin. J Oral Maxillofac Surg 2007;65:223-8
Ил. Дойков, Г. Йорданов, П. Йовчев
УМБАЛ „Каспела“, Стоматологичен факултет, МУ - Пловдив
Сподели: