Здравен пазар – характеристики и особености
Разговор с професор Георги Христов, специалист по здравен мениджмънт, алергология и вътрешни болести
Медико-дентална практика "GEMA"
Адрес: гр. София, ул. „Вискяр планина” 10
www.gema.bg
През май 2019 г. в София отвори врати Медико-дентална практика "GEMA". Потърсихме един от нейните създатели - проф. Георги Христов, водещ специалист по здравен мениджмънт и алерголог с дългогодишна практика, за да да разберем има ли място за нови медицински практики в град като София, как те могат да стъпят и се задържат на здравния пазар. Използвахме случая да поговорим и по темата има ли възможност за развитие на здравния пазар у нас и какви са особеностите, с които той се отличава.
Професор Христов, какво се крие зад понятието здравен пазар и можем ли да кажем, че у нас съществува такъв?
Разбира се. Здравен пазар има, макар и да не изглежда като обикновения пазар. Особеностите на здравния пазар и законите, на които той се подчинява, се разглеждат в т.нар. икономика на здравеопазването. Това е много интересна наука, представляваща част от голямата икономическа наука. Нейната задача е да изследва проявлението на законите на икономиката в процесите на разпределението, производството и разпространението на здравните услуги като цяло.
В тази връзка здравеопазването не може да се разглежда отделено от икономическия живот на една държава. Добре е известно голямото влияние, което оказват хроничните и социалнозначими здравни проблеми върху семействата на пациентите и върху обществото като цяло. Известно е също така, че здравеопазването има много голямо влияние и върху икономиката на държавата, тъй като създава условия за развитието и задълбочаването на такива сфери каквито високите технологии, фармацевтичната и химическата промишленост.
От друга страна, подобряването на икономическото състояние на една държава и качеството на живот на нейното население са в пряка връзка със здравословното състояние на населението. По този начин, колкото по-здраво е населението на една страна, толкова по-богата е тя.
Законите, на които се подчиняват икономическите процеси в системата на здравеопазването са изключително сложни и противоречиви. Защо това е така?
Здравето е с двойствена природа. То е основно благо и потребност на всеки човек и от това дали човек притежава здраве в достатъчна степен и качество зависят всички останали негови потребности и нужди. Освен това, здравето притежава икономическа страна и за да го получиш, трябва да влезеш в определени икономически взаимоотношения. Тук се крие и неговата двойственост. Здравето не може да се складира, пази или разменя. И така, съвсем основателно възниква въпросът къде точно по отношение на здравето идва ролята на пазара? Пазарът се появява, когато възникне потребност от медицински услуги. Всъщност това, което ние обменяме в рамките на здравния пазар, са именно медицинските услуги. Когато усетим, че сме болни, ние имаме потребност от здраве. Друг е въпросът дали тази потребност е обективна или всеки пациент смята, че има необходимост от здраве. Когато възникне тази потребност, ние имаме нужда да я задоволим и правим това чрез търсене и потребление на медицински услуги. Сами по себе си, те не са ни необходими, но ние имаме нужда от здраве, а чрез тяхната употреба подобряваме или увеличаваме здравето, което ни липсва. И точно когато възникне нуждата от медицински услуги, ние влизаме в пазарни отношения на производство, размяна и разпределение на медицинските услуги.
Медицинските услуги сами по себе си също се отличават с двойственост. От една страна, те са свързани с особено специфично благо, каквото е здравето, а от друга - те се произвеждат, и за тяхното производство се изразходват определени ресурси. Те стават обект на различни икономически отношения. Когато е налице индивид, който може да си позволи да заплати определени медицински услуги, е налице пазарно търсене на тези услуги. Много често, обаче, няма пазарно търсене, защото пациентите не плащат сами за потреблението на медицински услуги, а трети лица го правят вместо тях – здравно-осигурителни или здравно-застрахователни организации, държавата, различни ведомства. Това са едни от особеностите на здравния пазар и медицинските услуги, които винаги трябва да се имат предвид. Първо е необходим потребител, който е платежоспособен, второ - може някой друг да плати вместо потребителя и трето - съществува още една особеност - т.нар. феномен на наличните ресурси. Ако вие имате ресурс за осъществяване на определена медицинска услуга под формата на апаратура, например, болнично легло или подготвени кадри, самото им наличие създава условие за производство и потребление на тази медицинска услуга.
Ако трябва да обобщим какво всъщност представлява здравният пазар, трябва да кажем че той се отличава съществено от обикновения пазар. Обикновеният пазар се приближава, макар и не напълно, до т.нар. идеален пазар, където основните регулиращи механизми са на търсенето и предлагането. За разлика от него при здравния пазар, това не е така и именно поради това ние не говорим за истински пазар, а за "квази" пазар, т.е. подобие на истински пазар.
Защо това е така?
Първата характеристика на истинския пазар е, че в него наблюдаваме наличие на добре информирани и независими купувачи. При здравния пазар това не е така. Много често пациентите са слабо осведомени и се поддават на определени зависимости. От една страна, това се дължи на сложността на въпросите, свързани с човешкото здраве, а от друга - в днешно време много хора получават или си мислят, че получават познания от непроверен източник, какъвто е интернет. На последно място, но не и по значение, когато един човек страда, той загубва способността си рационално да прецени състоянието си и да вземе решение кое е най-доброто за подобряване на здравето му. Пациентите стават зависими от хората, към които се обръщат за помощ, и това е т.нар. явление, при което лекарят е доставчик на здравни услуги, и успоредно с това - агент на пациента. Ще дам пример. Когато попитам мой пациент какво иска, какво очаква да получи, той отговаря "Вие сте лекар, вие ми кажете". Много хора предпочитат да прехвърлят всички свои права върху специалиста, а това води до изкривяване на пазара.
Втората особеност, по която здравният пазар се отличава от идеалния пазар, е липсата на много и независими конкуриращи се продавачи. По този начин нито един от тях не може да влияе силно върху цената. Да вземем за пример голям град като София. Тук има различни лечебни заведения, които могат да се занимават с една и съща дейност и да предоставят едни и същи услуги. В един малък град или липсват определени медицински специалисти,или техният брой е силно ограничен, и поради тази причина става така, че малкото на брой хора формират или налагат определени цени, които най-често са монополни. В големия град също можем да наблюдаваме подобна ситуация. Големите частни болници налагат монополно високи цени, а пациентите са склонни заради несъществени основания да приемат тези цени без рационално да помислят дали има основание за това.
Трета особеност е, че на здравния пазар рядко се предлага еднороден продукт. Медицинските услуги са разнообразни, трудно се измерват и често се раздробява на взаимносвързани подуслуги.
Цената на един пазар се определя от търсенето и предлагането и там където те се срещат съществува равновесие. На медицинския пазар това не се случва поради всички от изброените тук особености. Именно поради това наблюдаваме неоправдани цени, а пациентите в желанието си да получат най-добрата услуга са готови да приемат това.
Бих искал да добавя и още нещо, а именно, че на медицинския пазар най-често цената не се заплаща от купувача, а от трети страни.
Не трябва да се забравя, че достъпът до производството на медицински услуги е затруднен, поради необходимостта от специално образование и подготовка.
При производството на медицински услуги не може да става прехвърляне на ресурси от една област в друга и насочването им за производство на друг вид медицински услуги.
Всичко казано до този момент трябва да се обсъжда, когато се взима решение за откриване на едно ново лечебно заведение, дори в малко населено място. В тази връзка, преценката, която направихме на базата на нашия опит, ни даде основание да приемем, че можем да предложим нещо повече и по някакъв начин да подобрим условията в областта на медицинския пазар. Така се стигна и до откриването на нашия медицински център.
Как да намерим най-добрите доставчици на здравни услуги?
Изключително сложен въпрос, отговорът на който зависи от особеностите на медицинския пазар. Вече стана въпрос за недостатъчната осведоменост на пациентите по отношение на различните доставчици на медицинските услуги. Освен това, пациентът може да бъде подведен по външни и несъществени белези, като голяма сграда, лъскавата фасада и добра реклама. Всичко изброено е несъществено и всъщност тези неща не могат да определят качеството на предоставяната услуга. То се определя най-вече от хората, които са свързани с нейното производство и осъществяване, а именно добрият и подготвен медицински персонал. Важно е тези хора да получават и добри условия за своята работа. В това отношение ключова роля има и т.нар. мениджмънт на лечебното заведение, който трябва да създаде необходимите условия на специалистите да покажат своите качества и възможности. Лично мое мнение е, че човек не трябва да търси голяма табела, известна верига и външен блясък, а лекаря, на когото има доверие и от когото е доволен.
Сподели: