Поведение при аероотит у децата по време на самолетен полет
Болките в ушите по време на самолетен полет у децата се наблюдават често
Болките в ушите по време на самолетен полет у децата се наблюдават често и това най-вече се дължи на анатомичните особености на средното ухо при децата и в повечето случаи се касае за наличен проблем в Евстахиевата тръба, която е по-къса, по-широка и по-права при тях. При децата често пъти има налична хрема и когато налягането на въздуха в средното ухо и атмосферното налягане в околната среда са извън баланса, тогава преобладава силна оталгия. Децата обикновено проплакват в началото на полета, когато самолетът полита или в края на полета, когато самолетът се снижава. Тези бързи промени в надморската височина предизвикват промени в налягането на въздуха и могат да предизвикат баротравма на ухото, баротит или аеротит.
Рискови фактори
Всяко условие, което блокира Евстахиевата тръба или ограничава нейната функция, може да увеличи риска от аероотит. Особено при кърмачета и малки деца, когато Евстахиевата тръба е много недоразвита и малка. Други причини могат да бъдат: ринит, риносинуит, налична аденоидна вегетация, пътуване с остър неизлекуван среден отит, серозен отит, алергичен ринит, спящо състояние по време на излитане и спускане на самолета и др.
Клинична симптоматика
Оталгията може да се появи в едното или в двете уши у детето. Обикновено това се съпровожда и с: усещане за „пълнота“ в ухото; заглушен слух или лека до умерена загуба на слуха; шум в ушите (тинитус); понякога световъртеж; кървене или течност, идващи от ухото, което може да означава, че има спонтанна руптура или перфорация тъпанчевата мембрана; дори и повръщане. Естествено, в зависимост от възрастта, децата няма как да обяснят на родителите си по време на полет какво точно усещат в ушите си и те започват да плачат, да се държат за ушите си и да крещят. Всичко това се дължи на несъвършенната анатомия, както и най-вече на наличен секрет в средното ухо, който под влияние на налягането дава и съответната клинична симптоматика. Когато един самолет се катери или се снижи, Евстахиевата тръба често не реагира достатъчно бързо. Поглъщането или прозяването активира мускулите, които отварят евстахиевата тръба и позволяват на средното ухо да напълни въздушното си захранване, като често елиминира симптомите на самолета.
Същата клинична симптоматика може да се наблюдава и при гмуркане във водата, рязко покачване или снижаване с асансьор, или при изкачване във високи планински местности.
Диагноза
Поставянето на точната диагноза се извършва само от оториноларинголог, който трябва да направи отоскопия или пневматична отоскопия с реална преценка за състоянието на тъпанчевата мембрана. Паралелно с това е препоръчително да се направи предна риноскопия заедно с носна ендоскопия с помощта на детски ендоскопи, за да се огледат добре отвърстието на Евстахиевата тръба откъм назофаринкса, както и др. анатомични особености. Всички останали изследвания – мезофарингоскопия, параклинични изследвания, тест за оценка на слуха според възрастта на детето също е от значение.
Усложнения
Обикновено на аероотита се гледа несериозно и родителите сами се старят да лекуват децата си, което е неправилно, защото макар и редки, но все пак възможни са следните редки усложенения: постоянна загуба на слуха и постоянен шум в ушите.
Клинично поведение
При евентуален аеротит родителите имат основна роля по време на самолетния полет и е необходимо да имат нужните медицински познания. Ако детето е било или е болно, а му предстои пътуване със самолет, е добре да се прегледа от оториноларинголог преди пътуването, за да се назначи нужната терапия. Много е важно по време на изкачване и спускане със самолета да се поглъща и преглъща (шишета с мляко или вода; течности), за да се активират мускулите, които отварят Евстахиевите тръби. На децата трябва да се дадат да смучат бонбони или да дъвчат дъвка, но само ако са по-големи, за да се избегне паралелен инцидент на задавяне с чуждо тяло. Нежното надуване с въздух на носа, след притискане на ноздрите си и задържка на въздуха при затворена уста е от помощ. Тази процедура е ефективна, само ако се повтори няколкократно, особено по време на спускане, за да се изравни налягането между ушите и кабината на самолета. Друго важно условие е да не се спи по време на излитания и кацания. Когато има налична инфекция трябва да се преразгледат плановете за пътуване. Използването на филтрирани тапи за уши също помага, защото те бавно изравняват налягането срещу тъпанчето по време на изкачвания и спускания. При носна обструкция се препоръчва да се поставят вазоконстрикторни детски капки за нос около 30 минути до 1 час преди излитане и кацане. Може да се добавят перорални антихистамини и при необходимост – нестероидни противовъзпалителни сиропи при силна оталгия. Хирургичното лечение е рядко приложима процедура, но в някои случаи се прави миринготомия, когато има налична секреция в средното ухо. Ако пък вече се е появила руптура на тъпанчевата мембрана, в зависимост от дефекта се прави мирингопластика, или в повечето случаи зараства от самосебе си.
Заключение
Аероотитът е често срещан в детската възраст, но в повечето случаи се неглижира и се разчита на своевременното поведение на лечение по време на самолетния полет. В повечето случаи родителите считат, че са се справили самостоятелно с оплакванията на детето и не се консултират с оториноларинголог, който задължително трябва да извърши компетентен УНГ преглед, за да се избегнат някои усложнения впоследствие, особено ако са свързани със засягане на слуха у децата.
Използвана литература:
- Огнянова, Пл. Остри отити - Класификация. Мединфо 2017; 1.
- Вичева, Д. Остър среден отит при българските деца. Мединфо 2013; 2:5-9.
- Вичева, Д. Оталгия – труден диагностичен проблем ли е? GP news, 2016; 2 (189):10-11.
- Ears and altitude. American Academy of Otolaryngology — Head and Neck Surgery. Accessed Feb. 10, 2016.
- Papadakis MA, et al., eds. Ear, nose, and throat disorders. In: Current Medical Diagnosis & Treatment 2016. 55th ed. New York, N.Y.: The McGraw-Hill Companies; 2016.
И. Дойков
Катедра по оториноларингология, Медицински университет - Пловдив
УМБАЛ „Каспела“, Клиника по УНГ болести - Пловдив
Сподели: