Имунитет, респираторни вирусни заболявания и белодробни усложнения в есенно-зимния период в детска възраст
Разговор с д-р Веселина Кендерова, детски пулмолог
Клиника по педиатрия, Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница - София
Д-р Веселина Кендерова е педиатър и детски пулмолог в Клиника по педиатрия, Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда - София.
Завършила е МУ - София през 1997 г. От 2001 г. е редовен докторант, а след това работи като лекар – ординатор в Детска клиника, УМБАЛ "Александровска". През 2005 г. защитава докторантура на тема: „Клинико-имунологични особености на имунната тромбоцитопения в детска възраст“. През същата година придобива специалност "Педиатрия". От септември 2006 г. е част от екипа на Клиника по педиатрия в МБАЛ "Токуда Болница София”. През 2014 г. придобива втора специалност "Детска пневмология и фтизиатрия". Има множество публикации, участия в специализирани форуми у нас и в чужбина. Има опит в лечението на деца с хеморагични диатезии. Д-р Кендерова е член на Intercontinental Childhood ITP Study Group и Българска педиатрична асоциация. Научните й интереси са в областта на детската пулмология и хематологията.
Д-р Кендерова, с какви заболявания ви търсят най-често малките пациенти?
Моята специалност е детска пулмология и фтизиатрия и поради това най-честите проблеми, с които се срещам, тук в кабинета и в Клиниката по педиатрия, са белодробните заболявания. Разбира се, в началото на есенно-зимния сезон пациентите с тези заболявания се увеличават, а основните симптоми са хрема и кашлицата, с придружаващ фебрилитет в една немалка част от случаите.
Част от пациентите, с които се срещам, са с прояви на инфекция на горните дихателни пътища, като има и такива, при които са засегнати и структурите на долния респираторен тракт. При кърмачета и децата до 2-годишна възраст често срещан е острият бронхиолит, като това не означава, че пневмониите и острия бронхит остават изолирани случаи. В сезона на острите респираторни инфекции се обостря и бронхиалната астма, защото най-честите провокатори на астматичните епизоди при децата са именно инфекциозните причинители. Ето защо, когато едно дете с бронхиална астма се зарази с някакъв инфекциозен агент, е напълно нормално да се очаква обостряне и на основния астматичен проблем.
Острите респираторни заболявания са едни от най-честите причини за посещение при специалист. На каква възраст боледуват децата най-често?
Няма точно определена възраст, но разбира се, много по-често ни посещават пациентите в т.нар. ранна детска възраст - между 2 и 5-6 години. Причините за това са две. От една страна имунната система при тях е "девствена", и тъй като те все още не са сблъсквали с голяма част от респираторните причинители всяка среща с нов патоген обикновено води до разболяване. От друга страна, това е възрастта, в която децата най-често започват да посещават детски колективи.
Кои вируси най-често циркулират в периода есен - зима?
Това са респираторните вируси, като трябва да се има предвид, че те са доста голяма група. Ето защо можем да ги разделим на две основни подгрупи - едната част от тях предизвикват предимно инфекции на горните дихателни пътища и по-рядко водят до проблеми с белия дроб, а другата група предизвиква възпаления на долния респираторен тракт. Тук се включват грипните и парагрипните вируси, респираторно-синтициалният вирус, аденовирусите. Те засягат предилекционно белия дроб, така че при тях и усложненията и клиничната симптоматика са по-изразени. Разбира се, има и вируси, които предизвикват стомашно-чревни разстройства, като с по-висока честота през есенно-зимния период са ротавирусните гастроентероколити.
Бронхиолит, бронхит и пневмония ли са сериозните усложнения в белодробната патология в детска възраст?
Аз не бих нарекла тези заболявания усложнения, а по-скоро прояви на белодробната патология. За бронхиолит говорим, когато има възпаление на най-малките разклонения на бронхите, които се наричат бронхиоли. Бронхиолитът се среща при децата до 2-годишна възраст. Ако обаче детето е над тази възраст, да говорим за бронхиолит ще бъде извън правилата на добрата медицинска практика. Бронхитът и пневмонията са заболявания, които могат да се развият остро и независимо едно от друго, като не е задължително пневмонията да следва непременно след остър бронхит или друго предшестващо състояние.
Какво трябва да е поведението на общопрактикуващите лекари и кога трябва да изпратят пациента към специалист - пулмолог?
По принцип е редно пациентът да посети първо своя общопрактикуващ лекар. Той категорично трябва да има способността и квалификацията да се справи с една обичайна респираторна инфекция. Ако обаче прецени, че при детето има настъпващо усложнение в хода на тази инфекция, изявят се симптоми на т.нар. суперинфекция, тогава разбира се, е редно да бъде потърсен специалист.
Кога се налага антибиотична терапия?
Антибиотична терапия се налага в случаите, когато имаме категорични клинични и лабораторни данни за бактериална инфекция. Профилактично антибиотик не се дава. Ако в началото на едно заболяване се прецени, че инфекцията е с вирусна етиология, не е необходим антибиотик и е редно да се изчака. Разбира се, има инфекции, които още в началото започват като бактериални и тогава антибиотичното лечение е единственият разумен изход за бързото справяне с болестното състояние на пациента.
Децата до 7-годишна възраст боледуват от респираторни заболявания от 7 до 12 пъти годишно, без това да означава, че имат проблем със сформирането на антиинфекциозен имунен отговор. Каква обаче е ролята на имунитета за предпазване от усложненията от респираторните вируси?
Ролята на имунитета безспорно е огромна. Според Американската педиатрична асоциация е нормално едно дете до 7-годишна възраст да боледува около 11-12 пъти в годината от респираторни инфекции, без това да означава, че то има някакъв подлежащ имунен дефицит. Всъщност обяснението за това е, че още от раждането децата тепърва започват да се срещат с всичко което ги заобикаля, в т.ч. и с инфекциозните причинители и е напълно в реда на нещата тази среща да доведе до определена имунна реакция. Тази реакция е нормална за всеки един организъм. Сформирането на антиинфекциозния имунен отговор става точно по този начин - като се срещаме с инфекциозния причинител или чрез имунизациите. Ролята на имунитета за предпазване от респираторните инфекции е огромна, защото ние като медици не разполагаме с противовирусни средства с много малки изключения, разбира се. Такива лекарствени препарати съществуват за херпесните вируси, цитомегаловирусната инфекция и срещу вируса на грипа.
Какво препоръчвате вие като специалист за модулиране на имунната система?
За модулиране на имунната система се препоръчват т.нар. имуномодулиращи средства. Те насочват нашия имунен отговор в посока към това той да се справи по-бързо и по-ефективно с евентуална вирусна инфекция, като скъсяват болестните прояви и помагат за по-лекото протичане на самото заболяване.
Вашето мнение за ваксината против грип? Кой трябва да се ваксинира?
Като лекар аз съм "за" противогрипната ваксина. Тя принадлежи към пожелателния имунизационен календар и моето мнение на специалист е, че трябва да се подхожда много внимателно с препоръчителните имунизации. Противогрипната ваксина е подходяща при деца, които имат подлежащи хронични заболявания, при които се очаква една грипна инфекция да протече по-тежко или с усложнения. Тук спадат децата с хронични белодробни заболявания - децата с бронхиална астма, муковисцидоза, с вродени сърдечни малформации, захарен диабет. Това са страдания, при които една грипна инфекция може да прочете по-тежко или да доведе до усложнения. Противогрипна ваксина се препоръчва и при децата, които посещават детски колективи - ясли, детски градини и други.
Сподели: